„Репортери без граници“: България е 71-ва от общо 180 държави по свобода на словото
В Деня на свободата на печата организацията " Репортери без граници “ обнови годишния си Индекс за свободата на словото. Според него страната ни се подрежда на 71-во място. От съседките ни само Република Северна Македония и Румъния заемат по-предна позиция. На първо място е Норвегия, а на последните две - Китай и Северна Корея. Повече за обстановката у нас – споделя Габриела Беличовска.
България е 71-ва по независимост на словото от общо 180 страни. Според годишния отчет на „ Репортери без граници “ страната ни се изкачва с 20 позиции по отношение на година по-рано. България е в компанията на страни като Панама, Того, Унгария и Малайзия. Ситуацията с медиите у нас е избрана като „ проблематична “. Вместо страната ни – тази година на 91-во място е прилежаща Сърбия.
Според организацията повода за изкачването на България в класацията не са толкоз нововъведени ограничения за отбрана на публицистите, колкото това, че у нас липсват съществени нарушавания.
След близо 12 години непрестанно ръководство на премиера Бойко Борисов, през които свободата на медиите беше в крах, а избрани медии бяха употребявани за практикуване на политическо въздействие, през 2021 година България претърпя серия от предварителни избори.
" Репортери без граници "
В отчета се отбелязва, че самостоятелни медии и проверяващи публицисти у нас постоянно стават жертви на т.нар. „ каузи плесници “ (SLAPP). Най-често те съставляват цивилен каузи за клюка. Един от най-скорошните случаи, само че не и единственият, е искът за 1 млн. лв. на застрахователната компания „ Лев Инс “ против Mediapool.
На европейско равнище „ рекордьор “ по заведени „ каузи плесници “ е малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, която беше убита при бомбен атентат през 2017 година За Euronews Bulgaria нейната сестра – Корин Вела, разяснява, че даже и след гибелта на Дафне, брачният партньор ѝ и синовете ѝ са наследили над 40 от заведените каузи.
Аномалия в нашия закон е, че делата за клюка се наследяват след гибелта. Много е незаслужено, тъй като главният очевидец е мъртъв. Години след убийството на Дафне някогашният министър-председател Джоузеф Мускат и брачната половинка му – Мишел, към момента я съдят. Дори през днешния ден. Звучи ужасяващо, когато го изказвам на глас. Бившият министър председател към момента съди мъртва журналистка.
Корин Вела, сестра на Дафне Каруана Галиция
На 3 май преди 30 години Организация на обединените нации за първи път означи Световния ден на свободата на печата.
Тогава имаше единствено 12 страни на планетата със закони, свързани със свободата на информацията. Днес те са 135.
Гилерме Годой, шеф на отдела за независимост на изложение в ЮНЕСКО
Въпреки това филантропичната организация сигнализира, че свободата на медиите е под опасност в целия свят. По калкулации на Организация на обединените нации през 2022 година 67 публицисти са изгубили живота си, с което броят им е повишен с 50% по отношение на година по-рано. Освен това 73% от дамите публицисти са жертви на онлайн тормоз.
България е 71-ва по независимост на словото от общо 180 страни. Според годишния отчет на „ Репортери без граници “ страната ни се изкачва с 20 позиции по отношение на година по-рано. България е в компанията на страни като Панама, Того, Унгария и Малайзия. Ситуацията с медиите у нас е избрана като „ проблематична “. Вместо страната ни – тази година на 91-во място е прилежаща Сърбия.
Според организацията повода за изкачването на България в класацията не са толкоз нововъведени ограничения за отбрана на публицистите, колкото това, че у нас липсват съществени нарушавания.
След близо 12 години непрестанно ръководство на премиера Бойко Борисов, през които свободата на медиите беше в крах, а избрани медии бяха употребявани за практикуване на политическо въздействие, през 2021 година България претърпя серия от предварителни избори.
" Репортери без граници "
В отчета се отбелязва, че самостоятелни медии и проверяващи публицисти у нас постоянно стават жертви на т.нар. „ каузи плесници “ (SLAPP). Най-често те съставляват цивилен каузи за клюка. Един от най-скорошните случаи, само че не и единственият, е искът за 1 млн. лв. на застрахователната компания „ Лев Инс “ против Mediapool.
На европейско равнище „ рекордьор “ по заведени „ каузи плесници “ е малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, която беше убита при бомбен атентат през 2017 година За Euronews Bulgaria нейната сестра – Корин Вела, разяснява, че даже и след гибелта на Дафне, брачният партньор ѝ и синовете ѝ са наследили над 40 от заведените каузи.
Аномалия в нашия закон е, че делата за клюка се наследяват след гибелта. Много е незаслужено, тъй като главният очевидец е мъртъв. Години след убийството на Дафне някогашният министър-председател Джоузеф Мускат и брачната половинка му – Мишел, към момента я съдят. Дори през днешния ден. Звучи ужасяващо, когато го изказвам на глас. Бившият министър председател към момента съди мъртва журналистка.
Корин Вела, сестра на Дафне Каруана Галиция
На 3 май преди 30 години Организация на обединените нации за първи път означи Световния ден на свободата на печата.
Тогава имаше единствено 12 страни на планетата със закони, свързани със свободата на информацията. Днес те са 135.
Гилерме Годой, шеф на отдела за независимост на изложение в ЮНЕСКО
Въпреки това филантропичната организация сигнализира, че свободата на медиите е под опасност в целия свят. По калкулации на Организация на обединените нации през 2022 година 67 публицисти са изгубили живота си, с което броят им е повишен с 50% по отношение на година по-рано. Освен това 73% от дамите публицисти са жертви на онлайн тормоз.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ